Захарният диабет (ЗД) е хронично заболяване, характеризиращо се с повишени нива на глюкоза в кръвта, което се случва, когато панкреасът не произвежда достатъчно инсулин или когато тялото не може ефективно да използва произвеждания инсулин. Разпространението на диабета за всички възрастови групи в световен мащаб се оценява на 2,8% през 2000 г., като ще достигне честота от 4,4% през 2030 г. Общият брой на хората с диабет се очаква да нарасне от 171 милиона през 2000 г. до 366 милиона през 2030 г. Нарастващото разпространение неизбежно ще доведе до увеличаване на разпространението на диабета и свързаните с него състояния, включително ревматични прояви.
Широкият спектър на ревматични увреждания, свързани със ЗД, може да се класифицира според участващите мускулно-скелетни структури. Ревматологичните прояви на захарен диабет са следните: синдроми с ограничена подвижност на ставите: диабетно синдром на ръката (диабетна хироартропатия), адхезивен капсулит (замръзнало рамо, периартрит), контрактури на спусъка (остеопороза); дифузна идиопатична скелетна хиперостоза (DISH); невропатии: невропатичен артрит (Charcot стави, диабетна остеоартропатия, синдром на карпалния тунел, диабетна амиотрофия, рефлексна симпатична дистрофия, различни други невропатии; диабетни мускулни инфаркти.
Споменатите по-горе състояния могат да се разделят на две основни категории според ролята на ЗД в патогенезата на състоянието: I. Основна роля - състоянието се счита за вътрешно усложнение на ЗД: диабетна хироартропатия, невропатичен артрит, диабетна амиотрофия, диабетно-мускулен инфаркт , II. Вторичната роля - ЗД е предразполагащо състояние: остеопороза, рефлексна симпатична дистрофия и др.
При всички положения тези състояние следва да бъдат лекувани след консултация с ревматолог, запознат с усложненията на ЗД.
четвъртък, 3 януари 2019 г.
Абонамент за:
Публикации (Atom)